Той не е толкова известен като предшественика си Пол Брак или наследника си Крис Бенгъл. Негово дело обаче е дизайнът на едни от най-популярните и харесвани модели на BMW, с които не едно и две поколения автомобилисти винаги ще свързват синьо-белия пропелер.
Клаус Луте се ражда през 1932 г. в дълбоко религиозното католическо семейство на дърводелец от Вупертал. Баща му загива на фронта и след края на Втората световна война бъдещият дизайнер поема по пътя на по-големия си брат, който следва архитектура.
На 16 обаче Клаус попада в каросерийната работилница Karosseriebauer Voll във Вюрцбург, където чиракува от 1948 до 1954 г. След като завършва обучението си, започва работа в Deutsche Fiat AG, където го натоварват с дизайна на предницата на Fiat 500.
Талантът на младия дизайнер е забелязан бързо и скоро го канят на работа в NSU. Предлагат му да започне собствен проект и така се раждат култовият Prinz и откритата му версия Spider, който става първият автомобил с Ванкелов двигател в света.
В края на 60-те години Германия постепенно преодолява следвоенната разруха и икономиката процъфтява. Заражда се по-заможна средна класа и ръководството решава, че е време за по-луксозен модел.
На Луте отново е дадена пълна свобода. Той става един от първите дизайнери, които се консултират активно със специалистите по аеродинамика и започват да проектират с електронноизчислителни машини.
Представеният на салона във Фракнфурт през 1967 г. NSU Ro 80 моментално е определен като революционен. Лимузината има авангардна каросерия с безпрецедентна за сериен автомобил аеродинамика, независимо окачване на четирите колела, предни и задни дискови спирачки, полуавтоматична трансмисия и, разбира се, роторен двигател с мощност 113 к.с.
Посетителите на салона обаче са впечатлени най-вече от външността на Ro 80. Клиновидната каросерия с огромно на площ остъкляване има коефициент на въздушно съпротивление Сх=0.35, нечуван показател за серийна кола.
През 1968-а голямото NSU става "Автомобил на годината" и няколко години се продава добре въпреки капризната конструкция, лакомия двигател и катастрофалното качество, но след това хилядите гаранционни претенции от страна на клиенти буквално фалират компанията, която е купена от Audi.
Паралелно с Ro 80 в NSU разработват и друг седан от среден клас, но с традиционен двигател. През 1970 г. K70 получава емблемата на Volkswagen. Отличава се с изключително просторен салон и се харесва на новото ръководство, в резултат на което Луте преминава на работа в дизайнерския отдел на Audi.
Дебютният проект на Клаус за новия работодател става дребосъкът Audi 50, който година по-късно се превръща във Volkswagen Polo. В Инголщад Луте работи също над второто поколение на моделите 100 (C2) и 80 (B2).
През 1976 г. обаче получава предложение, на което не може да откаже. Канят го за главен дизайнер на BMW и той не се ослушва дълго. В Мюнхен му възлагат задачата да обнови цялата моделна гама на марката, като започне с E12.
Средства за разработката на истински наследник на петицата няма и Луте успява създаде E28 с бюджет от едва $100 млн. За целта запазва пътническия отсек на E12, но променя изцяло предницата, задницата и салона.
E28 е готово още през 1977 г., но BMW го пуска в производство чак през 1981-ва. По това време Луте вече работи усилено над E34, което ще се появи цели седем години по-късно.
През 1978 г. Клаус се заема с нова задача. Този път му възлагат да проектира наследник на E21. С цел да привлече повече купувачи новото BMW E30 получава версия с четири врати, а за по-изразена фамилна идентичност е добавен втори чифт фарове. Луте оглавява и екипа, създал E36.
Ръководството на BMW е доволно от работата на главния си дизайнер и не след дълго му предлагат мач за пояса в тежка категория. Луте се изправя срещу самия Бруно Сако и неговия Mercedes-Benz W126.
Работата по новата седма серия започва през 1979 г. и четири години по-късно е готово бъдещото BMW 7er E32. Клаус решава да играе по собствени правила и залага на пълната противоположност на консервативно-сдържания стил на S-Klasse.
Новият баварски флагман има обтекаеми форми и стремителен профил. За мнозина познавачи именно E32 предопределя дизайнерския език на BMW до пристигането на Крис Бенгъл. Под ръководството на Луте е разработен и безапелационният баварски шедьовър на 80-те E31.
За съжаление съдбата не е така благосклонна към Клаус Луте в личния му живот. На Разпети петък 1990 г. дизайнерът се скарва жестоко с 33-годишния си син, тежкозависим наркоман, и го намушква с нож. Младият мъж умира, а Луте е осъден на 33 месеца затвор за непредумишлено убийство.